ЗАСТРАШЕНИТЕ РАСТЕНИЯ В БЕЛИЦА

Местоположението на Природния феномен – Белица и разликата в надморската височина води до завидно растително разнообразие. Тук се срещат както високостеблени иглолистни гори (смърч, ела, мура, бял и черен бор), така и широколистни гори (бук и дъб). В ниските части има много естествени ливади и пасища, а по билата на планините - пасища и клек.

На територията на Община Белица се намира ПУ-Белица към НП "Рила". По стръмните скали, по планинските поляни и гори на Парка се срещат около 1 400 вида висши растения, 282 вида мъхове и 130 вида сладководни водорасли.  Най-красивите от тях – рилската иглика, павловското шапиче, рилският ревен, янкиевият крем са български или балкански ендемити (видове с ограничено географско разпространение). Общият брой на ендемични видове е 57. Тук се е формирала голяма група предимно глациални реликти (от ледниковия период). Някои от тях са врязанолистна върба, рилската иглика, местенски дъб. Общият брой на реликтите на територията на Парка е 105.

Национален парк “Рила”, в това число и Парков участък "Белица" е "обетована земя" за редки и застрашени растения. От видовете висши растения, установени на територията на Парка, в Червената книга на България са отбелязани 98 вида: 8 застрашени и 90 редки или около 13% от всички видове в Червената книга. Защитени от закона са 42 вида или 10,79% от всички защитени от закона видове. Това показва голямата консервационна значимост на парковата територия.

В пределите на Природния феномен Белица можете да видите бял бор, смърч, бяла мура, бреза, планинска върба, планинска елша, клек, сибирска хвойна, балкански зановец, алпийски лапад, черна боровинка, орлова, женска, лунна и мъжка папрат, балканска петлюга, петниста тинтява, връшняк, планински и червен омайник, пълногрудеста метличина, планинска камбанка, българско вятърче, алпийска язовка, няколко вида шапичета, млечник, каменоломки и салепи, миши уши, ягода, здравец, връшняк, мащерка, жълт кантарион, чемерика, лопен, планинска камбанка и много други.

Тук се срещат и много видове застрашени растения. Някои от тях са:

Местенски дъб

Природозащитен статут: критично застрашен. Български ендемит*.
Морфология и биология: листопадно дърво, високо 15–20 m.
Местообитания и популации: върху умерено влажни крайречни места на делувиални-алувиални почви.

Жълтеникаво шапиче

Природозащитен статут: застрашен
Морфология и биология: могогодишно тревисто растение с пълзящо коренище. Стъблата високи 7–30 cm, приповдигащи се дъговидно, голи.
Местообитания и популации: по влажни тревисти места и скални площадки.

Рилска иглика

Природозащитен статут: уязвим. Български ендемит. Глациален реликт**.
Морфология и биология: много- годишно тревисто растение с дълго хоризонтално или наклонено коренище.
Местообитания и популации: влажни места край потоци, торфища и езера, на мястото на стопени преспи.

Бяла мура

Природозащитен статут: застрашен. Балкански ендемит. Терциерен реликт.
Морфология и биология: иглолистно дърво, високо 20–25 m.
Местообитания и популации: 1800–1900 до 2100–2200 m надм. вис.

Петниста тинтява

Природозащитен статут: застрашен
Морфология и биология: много- годишно тревисто растение с дебело, вертикално коренище и стерилни издънки.
Местообитания и популации: по алпийски поляни и каменисти склонове, често с голям наклон, сред каменни потоци и сипеи.

Боровинки

Природозащитен статут: потенциално застрашен.
Обединени фитоценози с едификатори бореалните боровинки: синя, черна и червена
Местообитания и популации:субалпийския пояс на планините

Черен емпетрум

Природозащитен статут: застрашен.
Морфология и биология: стъблата полегнали или приповдигащи се, рядко по-дълги от 50 cm, невкореняващи се.
Местообитания и популации: по скалисти и каменисти места във високопланинския пояс на Рила.

Жълта тинтява

Природозащитен статут: застрашен
Морфология и биология: много-годишно тревисто растение с дебело, вертикално коренище и стерилни издънки.
Местообитания и популации:по каменисти склонове или горски поляни, разположени близо до горната граница на гората.

Балкански зановец

Природозащитен статут: потенциално застрашен. Балкански ендемит.
Морфология и биология: Много- годишно тревисто растение с дълго хоризонтално или наклонено коренище.
Местообитания и популации: склонове с южно изложение, на плитки почви, предимно ерозирани.

Субалпийска върба

Природозащитен статут: застрашен.
Морфология и биология: широколистно дърво, високо 1–1.5 m.
Местообитания и популации: край торфища, мочурища, потоци и реки; 1500-2500 m надм. вис.

Черногорско прозорче

Природозащитен статут: критично застрашен. Балкански ендемит.
Морфология и биология:много-годишно тревисто растение с дебели коренища. Стъблата високи 30–80 cm.
Местообитания и популации: поляни в иглолистни гори и разредени клекови съобщества.

Зелена елша

Природозащитен статут: застрашен.
Морфология и биология: листопаден храст, силно разклонен от основата, висок до 2,5 m.
Местообитания и популации: край потоците на стръмни или с по-умерен наклон. 1500-2300 m надм. вис.

Балканско шапиче

Природозащитен статут: застрашен. Балкански ендемит.
Морфология и биология:много-годишно тревисто растение  с пълзящо коренище. Стъблата високи 30–40 cm.
Местообитания и популации: по влажни тревисти и крайпоточни места върху плитки каменисти почви; 1800 и 2300 m н. в.

Тревиста върба

Природозащитен статут: застрашен. Глациален реликт
Морфология и биология: вечнозелен вид; храстчета високи няколко, дори само 1 cm.
Местообитания и популации:(2000) 2500–2900 m надм. вис

__________________________

* Ендемити - видове, които не се срещат никъде другаде по света. Биват: локални – само на определени места; български – само в България;
балкански – в някои Балкански държави.

** Реликти - видове, съхранили се от минали геоложки епохи в ограничени райони или места и съвсем слабо повлияни от измененията, настъпили, през дългата история на живота на Земята. Различаваме терциерни и глациални /ледникови/ реликти.