ЗАСТРАШЕНИТЕ ЖИВОТНИ В БЕЛИЦА
На територията на община Белица се намира Национален парк "Рила". Той е най-големият парк в България. Парков участък Белица, в които е разположен и КК"Семково", съхранява биоразнообразие с международна значимост. Богатството на фауната е неразделно част от това на НП "Рила". Теренните и анкетни проучвания доказват значението на тази територия за съхраняване на разнообразието от едри бозайници. Тук са най-стабилните запаси и находища на дива коза, елен, дива свиня, вълк. Дивата коза фигурира не само в Червената книга на България като застрашен вид, но и в световната листа като световно полузастрашен вид. От едрите бозайници могат да се срещнат още сърна, лисица, видра и язовец. В старите иглолистни гори от бял бор и смърч могат да се видят белка и катерица. В този участък се намира и Сухото езеро, което е едно от малкото местообитания на глациалния реликт алпийски тритон. Други глациални реликти в този район са живородния гущер и усойницата.
В пределите на Природния феномен – Белица, разнообразните климатични условия и различните екосистеми, са причина за голямото многообразие на различни видове птици, гнездящи в района. Почти всички български птици – повече от 400 вида, са под закрилата на Закона за биологичното разнообразие. Изключение правят само няколко вида от врановите птици (например сврака, сива врана и чавка) и няколко вида патици и гъскови птици.
Най-характерните птици, които могат да се видят в района на Белица, са кръсточовката, кълвачите, кралчетата, матовоглавият синигер и сивогушата завирушка.
В смесените иглолистнигори с преобладание на смърча ще срещнем белогушия дрозд и сокерицата – и двата вида са защитени от Закона за биологичното разнообразие. Освен тях тук могат да се наблюдават поен дрозд, имелов дрозд, синигерите, козодоят, червенушката и жълтоглавото кралче, балкански кеклик, гривяк, черен кълвач, голям пъстър кълвач, кръсточовка, планинска чинка, горска зидарка, горска дърволазка, червеногръдка, синигери, папунякът, червеногърбата сврачка, орелът змияр, сивата овесарка и жълтата овесарка, зеленият кълвач, глухар, лещарка, червеноопашка, скален орел, сокол скитник, гарван гробар, жълтоклюнна гарга, черношипа ветрушка, скалолазка, водният кос, планинската стърчиопашка и много много други.
По билото на върховете Вапата и Чемерна минава границата на най-големият резерват на Балканският полуостров –"Централен рилски резерват". Най-голямото находище на дива коза в страната е именно тук, както и видовете от Червената книга като мечка, златка, глухар, лещарка. Това изключително видово разнообразие определя високата консервационна значимост на участък Белица.
Ето и някои от застрашените животни в Белица:
Кафява мечка
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: хищник с кафява козина с тъмни нокти и тегло до 250кг..
Местообитания: иглолистни и широколистни гори обикновено над 600–1000 m н. в., субалпийски храсталаци, скални масиви и ждрела.
Дива коза
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: тревопасен бозайник, с къса и гладка светлокафява или червеникаво-кафява козина.
Местообитания: стръмни скалисти склонове, гори и високопланинската безлесна зона.
Златка
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: дребен хищник със стройно и гъвкаво тяло с дълга рунтава опашка с дължината 40-58 см.
Местообитания: стари, планински иглолистни (особено смърчови) и букови гори над 1200 m н.в.
Усойница
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: отровна змия с дължина до 55 cm. с плоска глава и вертикална отстрани, с очертан ръб на муцуната.
Местообитания: предимно тревисти и степни места
Живороден гущер
Природозащитен статут: уязвим
Биология: влечуго, с издължено тяло и къси крака, с груби люспи, в сиво и кафяво до бронзово и зелено.
Местообитания: каменисти и затревени склонове.
Алпийски тритон
Природозащитен статут: уязвим.
Биология: дребно опашато земноводно с дължина до 9 cm при мъжките и 12 cm при женските екземпляри.
Местообитания: застояли или слабо проточни водоеми, с обилна подводна, а понякога и надводна растителност.
Белогуш дрозд
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: птица с много тъмно кафяво оперение, с дължината на тялото 24 - 27 cm, а тегло - 85 – 120г.
Местообитания:най-често иглолистни гори, по-рядко широколистни и смесени, както и и каменисти високопланински участъци, стръмни долини и дерета.
Глухар
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: едра птица, мъжките са черни с бял клюн, червени кожни издатъци над очите. Женската е пъстра с маскировъчен цвят и по-дребна.
Местообитания: иглолистни и смесени гори в планините. Предпочита стари горски масиви.
Лещарка
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: яркооцветена птица, с дължина на тялото 38-48см.
Местообитания:ниските области на планините с гъсти дървета, много храсти. Предпочита иглолистните борови и широколистните дъбови гори.
Балканска чучулига
Природозащитен статут: уязвим.
Биология: дължината на тялото е около 18 см, теглото 35–40 гр. Оперението от сиво и кафяво. Главата е оцветена в жълто и черно.
Местообитания: ливади и пасища, включително на каменисти и скалисти терени, рядко под 1400 m н. в.
Жълтоклюна хайдушка гарга
Природозащитен статут: застрашен.
Биология: има стройно телосложение и сравнително дълъг жълт клюн, с дължината на тялото 36-39 cm.
Местообитания: скалисти райони в субалпийския и алпийския пояс, рядко в по-ниско разположени скални терени..
